Човешкото око не е създадено да работи добре под вода, вижда се неясно и зрителното поле е ограничено. Тъй като окото е създадено да работи във въздушна среда – среда, която е по-лека и с по-малка плътност от водата, е необходим въздушен джоб, който да пресъздаде естествената среда за очите. Маските за гмуркане решават точно този проблем. Те обикновено са с нисък обем за по-лесно изравняване на дълбочина.
Маската най-често е с пола от мек силикон (прозрачен или черен), която покрива и носа, за да може да се изравни налягането в маската чрез леко издишване през ноздрите.

Шнорхелите за свободно гмуркане обикновено са твърди (без гофрирана част) и нямат клапи за прочистване. Често фридайвърите си поемат въздух и оставят шнорхела на партньора си – затова е добра идея да сложите плаваем материал на шнорхела, който да не му позволява да потъва.

Никога не забравяйте да махате шнорхела от устата си когато започнете гмуркането!

 

Плавниците позволяват на гмуркача да се движи по-ефективно във водата. Обикновеното плуване е ограничено и като разстояние, което може да бъде преминато, и като времетраене, но може да бъде удължено при нормално ниво на сила и издържливост. Стерео плавниците значително увеличават мощта на голия крак и намаляват доста количеството енергия, необходимо за придвижване на тялото напред, което позволява да се покрива по-голяма дистанция и увеличва времето без да причинява умора.

За разлика от водолазните плавници, които са с отоврена пета и се носят с боти, плавниците за фридайвинг са с дълго перо с цял пантоф и се носят на бос крак или с неопренови чорапи. Перото може да е от пластмаса или композитни материали – фибростъкло и карбон или комбинация между тях.

 

В последните години моноплавниците стават все по-популярни сред свободните гмуркачи. По-мощен от стерео плавници, моноплавникът позволява да се покрива по-голяма дистанция и дълбочина, при положение, че е усвоена добре техниката на плуване, която е значително по-трудна от тази с два плавника. Всички рекорди през последните години в дисциплините с плавници са поставени с моноплавник. Недостатък е, че моноплавникът не е толкова маневрен.

 
 

Водата абсорбира топлина 25 пъти по-бързо от въздуха и затова дори в привидно топли води започва да ни става студено. Неопреновите костюми минимизират охлаждането на тялото и позволяват по-дълъг и комфортен престой във вода.  

Дебелината на неопрена зависи от температурата на водата, в която се гмурка и от индивидуалната поносимост на студ. Неопрените за гмуркане са известни още като „мокри костюми”, защото носейки ги,  тялото все пак се намокря и слоят вода между кожата и неопрена служи за допълнителна изолация.

Неопреновите костюми за свободно гмуркане най-често са от две части – долница („високи” панталони или гащеризон „Long John”) и горница. Обикновено бонето е интергирано, за да се минимизира нахлуването на вода през яката.

Материалите и дебелините на неопрена са различни. Така наречените неопрени с отворена клетка (open cell) прилепват по-плътно до тялото и го запазват топло за по-дълго време. От външната страна неопренът може да е с плат (хеланка), което го прави по-здрав и дълготраен, или „гол”, т.е. да е гладък и от вън, без да има плат, което го прави изключително еластичен и идеално прилепващ по тялото. Недостатък на голите неопрени е, че лесно се късат ако не внимаваме при обличането и събличането.

Неопреновите костюми предоставят защита срещу охлаждането. Разрешавайки този проблем, те обачe създават друг – тъй като неопренът е плаваем, това изисква корекция в балансирането на гмуркача с тежести. Тежестите неутрализират позитивната плаваемост на неопрена.

Тежестите най-често се носят на баластен колан на кръста. Количестото тежести зависи от дебелината на костюма, дълбочината, солеността на водата и др.